kfotinov@dir.bg, kfotinov@abv.bg 0899 853542, 0898489364
Начало » Лично творчество

Лично творчество

ДОСТОЙНСТВОТО И ИСТИНАТА ДА СИ БЪЛГАРИН ДНЕС

България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма сигурност, няма закони, няма организация, няма справедливост. Ниски пенсии и заплати, просещи хора, война по пътищата, която едва ли някога ще приключи.
Има ли достойно бъдеще България? Днес родителите ни работят на две-три места, за да свържат двата края. Възрастните хора се чудят как ще изкарат месеца със 100-те лева, които им дава държавата за годините, които са се блъскали за нея. Умуват как да разделят парите за лекарсктва, сметки, храна....
Всеки път, когато излизам, аз виждам просещи хора, едва ли е приятно да гледаш как бедни и възрасти хора молят минувачите със сълзи на очи за 10-20 стотинки, та да съберат за един хляб. Не е достойно, нито е приятно да гледаш как ровят в контей- нерите за смет. Понякога даже се питам : накъде върви тази държава? Накъде е тръгнала Родината ни? Ще се оправи ли? Или може би след няколко години ще сме като тези пенсионери – без пари, ровещи в контейнерите, без покрив над главата. Да, жестоко е! Но това е неприятната реалност, която ни преследва в България. Не можем да бъдем безучастни и безразлични. Трябва ли чак когато стане някаква злополука, то-
гава да вземе мерки? Защо винаги, когато включа телевизора аз слушам как съобщават за смъртен случай на мои връстници, по-големи или по-малки момчета и момичета, пред които животът тепърва предстои. Слушам за нещастия, причинени от лекарска грешка, невнимение, заблуден куршум или катастрофи. Това не е достоен живот, а някакъв ад, в който сме попаднали и от който много трудно можем да се измъкнем.
.... И така един ден, когато за пореден път се ровех в Интернет попаднах на следната статия:
“ Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: “Недей да пиеш, ако ще караш.” Затова пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах съвета ти и за разлика от много мои приятели бях трезвена. Направих своя избор – думите ти бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността, че мога да карам. Тогава мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано...... Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: “Момчето, което се блъсна в тази кола, е пияно.” Мамо, гласовете са толкова далечни...! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: “....момичето няма да издържи...”. Сигурна съм мамо, че момчето, което ме блъсна не е искали да ме нарани. Но защо...? Той е пил, а аз трябва да умра. Защо животът е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят знаейки, че могат да заличат толкова човешки животи? Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодат с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето и му дай съвет, както даде на мен. Може би ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама! Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща! Исках да ти кажа толкова неща: “Обичам те, мамо, обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам, както направи ти. Сбогом, мамо!”
Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на иницидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи.
У нас не се цени човешкия живот! България е пълна с несправедливост и лъжи. Всеки убива, краде, насилва, унижава. Никой не може да си търси правата, ако го направи, разбира се, че несправедливостта ще възтържествува. Убиват пенсионери за два лева и буркан туршия. Отивам да магазина, който се намира на една пресечка от блока, дори не знам дали ще се върна жива и здрава. Това е един океан от несправедливост и жестокост, а дали ще успеем да изплуваме? За мен това е истината за недостойния ни живот . Но на фона на всичко това сме едни топли, гостоприемни и толерантни българи. Ние сме много талантливи. Имаме богата култура, природа и традиции. На-
последък много чужденци купуват имоти в България и казват, че родината ни е невероятно красива, така че трябва да си я опазим! Особено богатата ни история, с която всеки българин се гордее. Нека не забравяме героите като Христо Ботев, Левски, Каравелов, Раковски и хилядите още родолюбци дали живота си за България. Имаме толкова красиви стихове, повести, разкази за оная България и за ония българи, които са били пет века под турско робство – «Обесването на Васил Левски», « Хаджи Димитър», «Епопея на забравените», «Опълченците на Шипка», «Немили-недраги» и още много.
Трябва да съхраним борбения дух на героите дали толкова много за Освобождението. Така ние, младото поколение на България , да се преборим с всичкатао жестокост и несправедливост, да спрем насилието и кражбите, катастрофите. Да се създадат строги закони, управляващите да осигуряват нужната подкрепа, закрила и помощ. И така нашата Родина България ще се превърне в достойна държава, с достойни хора, с достойни условия на живот, така ще заживеем спокойно и приятно. Всичо е в нашите ръце....

 

Гергана Пенчева – VІІІ клас
II-място в конкурса посветен на Деня на Народните Будители
ЧПГ по УТ «К. Фотинов» - гр. Варна

 

Съществуват ли съвършени хора?

Ако отговоря с “да”, ще е необходимо да изпиша няколко листа, опитвайки се да докажа това на всички, които биха отговорили с “не”, защото съм права.
Ако отговоря с “не”, може би ще е по-лесно да опровергая тези, които мислят различно, защото според мен човек, развивайки и усъвършенствайки се всеки ден, подлага все по-често на съмнение въпроса – какво е съвършеният човек?
За детето на шест месеца това е неговата майка – грижовна, мила и утешаваща.
За детето на шестнадесет години същата тази съвършена майка се покрива с образа на най-несъвършения човек – вечно изискваща, правеща забележки и поставяща живота в граници.
За възрастния човек, запазил спомен и за двата образа, които взаимно си противоречат и изключват, идва момент, в който му се ражда дете – най-съвършеното създание в целия свят и всички вселени.
Омагьосан кръг, нали?
На всичко отгоре, повтарящ се вече хилядолетия, ако не греша?...

Пресияна Георгиева – 11 клас

 

Пътешествието, за което мечтая!

Всеки човек мечтае за една незабравима почивка на Хаваите, излегнат в шезлонг на плажа, четящ любимата си книга или просто съзерцавайки безкрайната синева, огряна в оранжево от залязващото слънце.
За мен перфектното пътешествие е не това, в което заминавам на екскурзия на Хаваите, Египет или където и да е по света, а това, в което аз пътувам обратно към дома. Към мястото, в което съм израстнал; към мястото, защитавано и пазено от моите прадеди с цената на много кръв. В мястото, където съм изградил своя характер и съм се научил да бъда личност.
Това място за мен се нарича България !!!

Стелиан Светославов – 11 клас